Традиционни български годеж и сватба

Годеж и сватба са двата основни етапа от свързаните с брака обичаи. Известна разлика от годежа представлява разузнавателният момент, когато се изпращат първите лица в дома на девойката, за да разберат положението - нейното и на родителите й. Почти навсякъде има малък и голям годеж. На двете срещи се уговарят подробно материалните изисквания на двете страни, разменят се дарове. Всички годежи са явни, съпроводени с музика и гощавки, участват близки и роднини. Покрай юридическата същина се спазват и условия от профилактическо или магическо естество - китката за годеницата съдържа нечетен брой жълтици, за да роди бъдещата невеста; двамата бащи счупват пита над главите на годениците; в някои райони не е позволено годениците да се срещат сами до сватбата.

Сватбата започва много преди взимането на годеницата. Водещи фигури освен младоженците са деверът, кумът и кумата, зълвите. Обичая се открива с поканване (калесване) на гостите с бъклица вино. Освен обикновения хляб се месят и сватбени краваи, наричани кумови краваи, накичени и украсени с разни символични образи - поднасят се на кума и сватовете. Втория момент от сватбата е приготвянето на знамето - приготвя се от девойки от бяла и червена кърпа, закачва се на обикновен прът, накичен с цвете, позлатена ябълка, кромид лук (против уроки). Към подготвителните обичаи спада сресването или сплитането на годеницата и бръсненето на младоженеца. Венците се слагали на главите на младоженците в църквата и тях се завръщали у дома. Стъкмяването и забулването на невестата са последните грижи към нея преди извеждането от родния дом. Прикритата невеста се прощава с родителите си поред, като се покланя, целува ръка, а те я целуват по лицето. Посрещането в момковия двор е свързано с редица обредности - младоженците вървят по бяло платно. Свекървата посреща невестата с два хляба под мишниците, съдина мед и ябълки. Всичко това подава на невестата, за да го внесе в къщи "да влезе с берекет". Брачното легло е приготвено от зълвите, които получават откуп от младоженеца. Краят на брачната нощ се известява с пушечен гърмеж, изнася се брачната риза и се пие блага ракия. Разбулването и снемането на венеца става рано в понеделник. Следва отвеждането на невестата за вода - с музика. Сватбата в целостта си е драматична игра, наситена с музика - инструментална и вокална, и танци.



Църковни обичаи

Бракът е тайнство, в което на младоженците, които присъстват доброволно към бракосъчетание и обещават тържествено пред свещеника и църквата да пазят съпружеска вярност, се дава свише чрез благословение от свещеника божествена благодат, която освещава техния съюз.
Тайнството се състои от 2 части: Обручение и Венчание.
Обручение – еквивалент на годежа в народната традиция и представлява благославяне на желанието и обещанието на младата двойка за съвместен живот. В тази част на ритуала се извършва благославяне на пръстените от свещеникаи размяната им от кумата.
Венчание – благославя се самият съюз на младоженците.
Най – важните видими действия в тайнството Венчание са:
Запалените свещи символизират духовно – благодатната светлина, която се получава в тайнството.
Размяната на пръстените, както и отпиването на червено вино от една чаша, показват че от този момент съпрузите трябва да делят радости и скърби и винаги да си помагат взаимно. Същата символика е вложена и в питката с мед, шоколадовите бонбони.
Обикалянето в средата на храма изразява духовита радост и се подразбира като доказателство за запазване целостта на техния брачен съюз и за твърдостта на обетите, дадени пред Църквата.
Символиката на венците и короните означава, че Бог венчае младоженците със слава и чест. Халките олицетворяват безкрайността и силата на любовта във вечността.
Бракът е единственото тайнство в Православната църква, което се извършва едновременно над двама души и ги прави да бъдат едно цяло.


Обичаи в ресторанта

Прието е в ресторанта да се спазят някои обичаи, установени от българската народна традиция.
По правило водещия сватбеното тържество обявява тяхната последователност. Предварително се уговаря какво да присъства като част от ритуала в ресторанта.
Обичаите, които съпътстват всяка сватба до голяма степен зависят от родното място на младоженците. Така палитрата на сватбеният ритуал се обогатява с множество нюанси донесени от различни краища на страната и света, носещи определена символика.
Някои от характерните обичаи, които присъстват в почти всяка сватба са:
Бялото платно с посипани живи цветя изразява светлина и безоблачен живот, към които се стремят младоженците.
Залците от погачата, потопени в сол и мед, символизират сладостта и солта на съвместния живот, радостите и трудностите, които трябва да бъдат споделени в единство.
Разчупването на погачата от младоженците високо над главите им става като питата се чупи нагоре, което символизира извисяването, стремежа към по-добро. Освен това у когото попадне по-големият дял от погачата е прието да се смята, че ще има водеща функция в дома и ще осигурява материалните доходи на семейството.
Разбира се сватбеното празненство в ресторанта е изпълнено с много музика, танци (традиционни хора), хубава храна и напитки.
Един сравнително нов за нашата страна ритуал, но с дълбоки корени в западната традиция е разрязването на сватбената торта.
Двамата младоженци отрязват заедно първото парче и го изяждат, подавайки си взаимно. Това действие символизира грижата един за друг, която си обещават за цял живот.

Годишнини от сватбата и тяхната символика

Любопитни ли сте каква годишнина от сватбата ще празнувате с вашата половинка няколко или повечко години, след като сте се врекли във вярност? Да? Тогава се гмурнете в следващите редове и може би ще откриете съкровище.
Първата пета (5) годишнина се нарича "Дървена сватба".
Десетата (10) годишнина макар да не дрънчи е "Тенекиена".
Внимание! Започва поредицата годишнини с красиви, скъпоценни имена.
Като начало е петнадесетата (15) "Кристална", следвана от двадесетата (20) "Порцеланова", а след тях гордо се носят (25) "Сребърната", (30) "Бисерната",
(35) "Кораловата", (40) "Рубинената", (45) "Сапфирената".
Следващите четири годишнини са много специални и изключителни събития в човешкият живот. Затова нека да кажем едно голямо "Честито" на партньорите, празнуващи своите "Златна" (50), "Изумрудена" (55), "Диамантена" (60) и "Платинена" (70) сватба!